Томболата ще бъде активна от 1 Юли 2009 (днес) до 6 Юли 2009 включително. Всички читатели, оставили коментар с име и е-мейл адрес ще се включат в разпределението на книгите в тази томбола.
На 7 Юли 2009 на случаен принцип ще изтеглим петимата печеливши и ще обявим имената им тук. Всички те ще получат своите копия на “Пътят към богатството 101″ с куриер, до врата, без каквито и да е било разходи от тяхна страна.
Едно от нещата например, които силно ми харесаха в “Пътят към богатството 101″ и смятам, че успяха да ми повлияят в посока предприемане на активни действия е принципът да се заделят 10% от месечните приходи, за да се използват за инвестиране. Това не е нова концепция, но примерите, с които е обрисувана тя ми дадоха стимул реално да опитам как може да проработи това в живота ми.
На 31 годишна възраст тепърва започвам да откривам коя съм и за пореден път се сблъсквам със сериозни проблеми. Дотук „подпомагана” от изкривените родителска обич и загриженост, а от тук-нататък, след като осъзнавам някои неща, „подпомагана” от социума, от работната среда, от бизнеса, от сферата, в която трябва да се реализирам.
Защо? Ами защото, уважаеми хора, аз отказвам да правя това, което повечето от вас не са се осмелили да направят.
Работим ли това, което искаме, умеем и харесваме или работим, за да се прехранваме?
Когато съществува зависимост на знанията на едно лице или група, от знанията на друго лице или група, това знание се превръща в източник на власт. Зависимостта се проявява в това, че е невъзможно да се открие друг човек с такива знания, който да свърши определена работа. Колкото по-значима е тази задача за организацията, толкова по-голяма е зависимостта, съответна и властта на това лице или група.
Според мен истината е, че малко хора смеят да си признаят, че не знаят какво искат. Блъскат се цял живот в лутане и правене на това или онова, но не осъзнават, че го правят точно, защото не знаят какво искат.
Мога да кажа, че и аз съм една от тези хора. Разликата между мен, другите като мен и „знаещите” е в това, че едните си го признаваме, което означава, че осъзнаваме какво става и вече съзнателно работим върху него, докато другите го разбират или твърде късно или изобщо не го разбират. Това обаче не прави едните по-лоши от другите, нали?
Може ли човек да си намери работа, без да знае какво точно търси?
Дисциплинарните мерки са действия, които позволяват на мениджърите да осигурят изпълнение на нормите, правилата и стандартите в организацията.
При всички случаи санкциите предизвикват страх: страх от уронване на престижа; страх от загуба на работата; страх от понижаване в длъжност; страх от загуба на авторитет, а оттам на уважение и подкрепа; страх, че лошият резултат ще повлияе на възнаграждението и др.
При определени обстоятелства страхът може да се използва много ефективно. Дори намекването за уволнение, лишаването от някои права и привилегии или понижаването в длъжност могат да дадат незабавно желания резултат.
Интересно е да видим какво се случва на човек, който си търси работа, но желанията и идеите му да се представи добре са по-нестандартни. Всъщност това не е ли естествено и нормално?!
От няколко месеца започнах да си подготвям документите за търсене на работа. Изчетох известно количество материали от интернет, след което съставих своите документи за кандидатстване.
Най-пълен отговор на този въпрос ни дава теорията за организациите. Независимо от това, че в нея се срещаме с различни възгледи за организацията, думата “организация” (дума с гръцки произход) означава само едно - това е “средство”, “начин”, “инструмент”, с помощта на който се постигат предварително определени цели.
Авторите на всички съвременни учебници по мениджмънт и организационно поведение разглеждат основите на социалната власт, като се позовават на изследването на Френч и Рейвън “The Bases of Social Power” (“Studies in Social Power, ed. Dorwing Cartwhight, Ann Arbor: University of Michigan Press, 1959).
Това изследване (с което имах възможност да се запозная в оргинал), се счита за класика сред класиките на изследванията за основите на социалната власт. Под „основа на властта” авторите имат предвид отношението между този, който влияе и този, на когото се влияе, което отношение е и източник на тази власт.
Нека разгледаме по-подробно тези четири принципа.
Принципи и ключови умения за провеждане на мотивиращо интервю
Онези от вас, които вече са чели представянето на “Предприемачество 101″ знаят, че това е една добра книга, която си струва парите, тъй като е практически ориентирана и пълна с най-различни идеи за по-успешен бизнес.
За участие в томболата: Спечелете безплатно “Предприемачество 101″
Опитайте се да определите всички фактори, върху които са се съсредоточили вашите конкуренти и в които се опитват да се борят за вниманието на клиента. В повечето браншове в момента основния фактор е цената. Всички фирми се опитват да привлекат вниманието на клиента като му предлагат отстъпки и ниски цени.
Този подход е най-лесният, но и най-неефективният.
Първо, сваляйки продажните цени, фирмата намалява и без това недостатъчната печалба.
Второ, ценовата конкуренция е подходяща за големите фирми и тези, които имат резерв или друга дейност, от която могат да преливат средства. Ако фирмата е с една основна дейност или е сравнително малка, ценовата конкуренция ще я доведе до отпадане от пазара.
