Според мен истината е, че малко хора смеят да си признаят, че не знаят какво искат. Блъскат се цял живот в лутане и правене на това или онова, но не осъзнават, че го правят точно, защото не знаят какво искат.
Мога да кажа, че и аз съм една от тези хора. Разликата между мен, другите като мен и „знаещите” е в това, че едните си го признаваме, което означава, че осъзнаваме какво става и вече съзнателно работим върху него, докато другите го разбират или твърде късно или изобщо не го разбират. Това обаче не прави едните по-лоши от другите, нали?
Може ли човек да си намери работа, без да знае какво точно търси?



