На 31 годишна възраст тепърва започвам да откривам коя съм и за пореден път се сблъсквам със сериозни проблеми. Дотук „подпомагана” от изкривените родителска обич и загриженост, а от тук-нататък, след като осъзнавам някои неща, „подпомагана” от социума, от работната среда, от бизнеса, от сферата, в която трябва да се реализирам.
Защо? Ами защото, уважаеми хора, аз отказвам да правя това, което повечето от вас не са се осмелили да направят.
Работим ли това, което искаме, умеем и харесваме или работим, за да се прехранваме?
