За да се развива човек трябва да мисли перспективно и тук е разковничето. Перспективата за мен е да подобряваш това, което имаш и това може да се отнася до много неща: да бъдеш по-добър потенциален кандидат на пазара на труда, да бъдеш по-добър мениджър, да бъдеш по-добър служител, да бъдеш дори по-добър съпруг/съпруга или майка/баща например. За всичко се изисква учене по един или друг начин.
Начини за самоусъвършенстване и повишаване на компетентността
Нормално ли е да прескачаш постоянно от работа на работа? Не е ли по-добре да имаш повече години стаж в дадена компания, за да си и по-полезен или е по-добре да имаш малко стаж в много компании?
Ще кажете, че повече опит е по-добре, но не е ли по-добре да научиш нещо из основи и да го направиш по-добро, от колкото да прескачаш от клон на клон!? Къде тогава отиват истинските специалисти?спе
Става ли се специалист по нещо за три години?
Сега е време да видим как да се подготвим за интервюто, и по-конкретно – какви източници можем да използваме в събирането на информация за работодателя.
По-долу ще видите Топ 10 източника на информация, като те не са подредени по степен на важност, т.е. добре е да бъдат използвани поне няколко източника.
И така, ето кои са източниците на информация за работодателя:
Защо приблизително 60% от младите хора не учат и съответно в последствие не работят това, което искат и могат, а правят това, което „трябва”?”
Според мен отговорът е много прост, но същевременно много тъжен.
Точно когато детето трябва да избере какво да учи, т. е. наистина да учи нещо, което го влече и към което има някакъв афинитет, точно тогава родителите отсъстват!
Приносът на родителите към неумението „да си намерим подходяща работа”
На 31 годишна възраст тепърва започвам да откривам коя съм и за пореден път се сблъсквам със сериозни проблеми. Дотук „подпомагана” от изкривените родителска обич и загриженост, а от тук-нататък, след като осъзнавам някои неща, „подпомагана” от социума, от работната среда, от бизнеса, от сферата, в която трябва да се реализирам.
Защо? Ами защото, уважаеми хора, аз отказвам да правя това, което повечето от вас не са се осмелили да направят.
Работим ли това, което искаме, умеем и харесваме или работим, за да се прехранваме?
Според мен истината е, че малко хора смеят да си признаят, че не знаят какво искат. Блъскат се цял живот в лутане и правене на това или онова, но не осъзнават, че го правят точно, защото не знаят какво искат.
Мога да кажа, че и аз съм една от тези хора. Разликата между мен, другите като мен и „знаещите” е в това, че едните си го признаваме, което означава, че осъзнаваме какво става и вече съзнателно работим върху него, докато другите го разбират или твърде късно или изобщо не го разбират. Това обаче не прави едните по-лоши от другите, нали?
Може ли човек да си намери работа, без да знае какво точно търси?
Интересно е да видим какво се случва на човек, който си търси работа, но желанията и идеите му да се представи добре са по-нестандартни. Всъщност това не е ли естествено и нормално?!
От няколко месеца започнах да си подготвям документите за търсене на работа. Изчетох известно количество материали от интернет, след което съставих своите документи за кандидатстване.
“Нищо не може да ви се случи в дългосрочен план, ако не съответства на нещо вътре у вас. Ако искате да промените или подобрите каквото и да е в живота си, трябва да започнете с промяната на вътрешните аспекти на своя ум.
Това съотвествие се нарича “умствен еквивалент”. Вашата най-голяма отговорност в живота е да създадете у себе си умствения еквивалент на това, което искате да изпитате във външния свят…
Вашата настройка, вашето здраве и вашите материални успехи са отражение на начина, по който мислите през по-голямата част от времето си.”
(Трейси, Б. 100 абсолютни закона на бизнес успеха, София, “Световна библиотека”, 2008, с.31)
“Успехът, постижението, богатството, щастието, просперитетът са директно или косвено следствие от специфични причини или действия. Това означава, че ако сте наясно със следствието или резултата, към който се стремите, можете да го постигнете.”
(Трейси, Б. 100-те абсолютни закона на бизнес успеха. Издателство Световна библиотека, София, 2008, с.22)
Ние май не мислим по този начин. Говорим, пишем, мислим и се молим на късмета. Баем му, вместо да запретнем ръкави и да обмислим какво искаме и как ще го постигнем.
Не очаквайте някой да се зачете в подробности в писмо, дълго повече от една страница. Това, че вие сте искали да пишете повече за себе си не означава автоматично, че работодателят ще иска да го прочете.
Най-добре би било, ако мотивационното ви писмо заема максимум 75-80% от една страница A4.
