Какво ми направи впечатление по отношение на победителя във VIP Стажантът?
- Ако човек наистина иска нещо, то ще стане. Пиърс Морган желаеше силно победата и я получи.
Решението на Тръмп бе да уволни Ленъкс Луис и Керъл Алт, и да остави във финалния етап на играта Трейс Аткинс и Пиърс Морган.
Доналд Тръмп просто нямаше как да уволни най-ефикасния играч във VIP Стажантът – Пиърс Морган. Аргументите на съветниците му по отношение на него бяха, че той умеел да продава, но ако се търсели лидерски качества и умения за работа в екип, той бил погрешен избор.
Познавам лично предприемачи, за които фразата “Нищо лично, просто бизнес” не е валидна. И това е така, защото тези предприемачи изживяват всички успехи и неуспехи на своите фирми дълбоко и лично, защото знаят как са започнали бизнеса си, какво им е коствало това, колко рискове са поели, колко безсънни нощи са имали… Това не може да не е лично.
В конкурентната борба личният елемент между двама или повече предприемача често пъти може да бъде ясно забелязан. В тези случаи да спечелиш търг, да отвоюваш голяма сделка (поръчка), да създадеш пръв страхотен продукт или услуга е повече от сухите цифри в годишния отчет – това е борба на превъзходство, борба на умове, на амбиции и постижения, на воля и умения.
Всичко е лично, не просто бизнес
В поредната осма серия на VIP Стажантът с Доналд Тръмп по ТВ 2 станахме свидетели на нещо, което се е случвало много пъти до този момент в редовните сезони на “Стажантът” – единият отбор загуби и поради тази причина бе уволнен т.нар. “проджект мениджър”, или казано на български език – ръководителят на проекта.
Проджект мениджърът е отговорен
При мъжете в “Стажантът” за пореден път с креативност блесна кънтри-певеца Трейс Аткинс, който обрисува на колегите си съвсем друга идея за жива реклама – пресъздаване на любовната история между Клеопатра и Марк Антоний. Именно тази неочаквана идея бе в основата на победата на мъжете, тъй като Вера Уанг оцени по достойнство оригиналността им.
В тази мисия имаше няколко характерни неща, които направиха впечатление:
В петия епизод на VIP Стажантът станах свидетел на точно обратното – на голяма нелоялност в работата, при това взаимна – от страна на Винсент Пасторе към колегите си от екипа Хидра, от една страна (в по-голяма степен), и от страна на мениджъра Пиърс Морган и Стивън Болдуин, от друга страна (и в по-малка степен).
Нещо, което на пръв поглед започна като безобидна и забавна шега (изпращането на Винсент Пасторе в противниковия лагер, за да шпионира) се превърна в арена на жестоки страсти, интриги и междуособици, както и на силна изява на нелоялност.
Ако погледнем в един друг материал за лоялността в работата и цитираното в него проучване какво лежи в основата на лоялността на служителите, ще видим, че когато говорим за “лоялност”, става дума за пет основни неща:
Сега искам да насоча вниманието ви върху темата за незабележимите хора в работата. Преди няколко епизода вече стана дума за агресивните хора (вижте по-подробно какво значи “агресия“), които без всякакво съмнение се забелязват на работа. Сега ми се иска да поговорим за незабележимите хора.
Всъщност, Джени Финч цели четири епизода в Стажантът VIP бе в ролята на незабележим човек. Истината е, че аз изобщо не я забелязах, не запомних нищо от нещата, които направи, предложи, каза… През всичките тези четири серии тя бе един от най-малко забелязващите се хора в състезанието.
Случвало ли ви се е да работите с такива незабележими хора? На мен – да. Това са хора, които тихо и кротко изпълняват задачи, ако им бъдат възложени, но като че ли дотам – нищо повече от това.