Обичам да говоря с хора с дългогодишен опит в изграждането на техния бизнес и достигнали до „платото високо в планината”, откъдето им се налага да решават дали да продължат експанзията или мъдро да управляват извоюваните вече територии (при това с „намален разход на енергия”, защото вече знаят как, вече им е минало през ръцете и ума). Това, което мога да кажа е, че всички те имат хоби.
Повече на Личните удоволствия като средство за личностно развитие – Част 2
Не че имам нещо против „положителното мислене” – изчела съм доста книги по въпроса, и знам че от него започва походът към себепознанието, освен ако не си от малкото късметлии, родени с твърда като скала идентичност и родители, приемащи тази идентичност за ценност. Но колкото повече навлизаш от общото към частното, от идеите към реализацията, толкова повече нараства потребността ти да подвеждаш нещата под знаменателя „ефективност”. Ефективно ли е поведението ми (дали не позволявам на егото си да прави грешни бизнес избори?) Ефективни ли са вярванията ми? Моделите ми на поведение? Какви са в крайна сметка реалните ми резултати?
