Проблемът за социалната отговорност на организациите е привличал много отдавна вниманието на специалисти и общество, но едва от 60-те години на ХХ век започва да се поставя под съмнение тезиса, че единствената социална отговорност на мениджмънта е организациите да получават максимални печалби. В дискусията, която се разгаря след 60-те години на ХХ век, се оформят два диаметрално противоположни мнения и подходи. Единият подход е чисто икономически, а другият – социално-икономически.
За най-активен привърженик на икономическия подход (станал вече класически) се приема Милтън Фридмън – лауреат на Нобелова награда по икономика. Съгласно неговата теория, повечето от мениджърите са специалисти в сферата на управлението, нямат собствен бизнес и са наети от собствениците да управляват техните компании. На основата на това Фридмън прави извод, че мениджърите са отговорни само пред акционерите на своите компании.





