Аз лично не вярвам, че “желанието” е панацеята и че трябва да се търсят служители и мениджъри, които имат т.нар. “желание”. Да, ако под желание се разбира силната вътрешна мотивация за успешна работа, ясно е, че това е важна нагласа, но уви, на практика не всичко се свежда до едното “желание”.
Наполеон Бонапарт за подбора и пригодността
Какви са белезите на бавно учещите организационния кодекс хора?
Това са хора, които се ръководят от своите нагласи, вместо от правилата. Саможиви са, не се интересуват от това какво мислят другите, как работят другите. Срамежливи са в отношенията си с колеги. Да се разговаря с тях е по-трудно. Имат много висока самооценка за себе си и за работата, която работят. Ето защо понякога ги определят съвсем неоснователно като “високомерни”.
В българският набор и подбор все още има неща, които не са такива, каквито трябва да са. Например, стартирането на кампанията за набор и подбор без актуализиране на длъжностните характеристики, неудачните, понякога смехотворни изисквания към кандидатите, “подобията” на интервюта за работа и др.
Простата сметка при един бърз паралел с българската действителност показва, че ако един служител започне нова работа в една компания и да речем се е договорил да получава 1000лв. месечна заплата, това би означавало, че компанията ще вложи в този служител 12000 лева за заплати годишно, около 5500лв. за осигуровки, неопределена сума за външни обучения, GSM, може би кола и бензин, работно място, годишни бонуси и т.н. Ето как, този служител започва да струва на компанията си много, много пари.
